Web - Windows - iPhone
Първата година от Петгодишния план дава красноречиво свидетелство за духа на всеотдайност, с който последователите на Бахаулла приеха рамката за действие, представена в посланието ни от 27 декември 2005 г., както и за тяхната ангажираност за напредване процеса на навлизане на групи. Там, където тази рамка беше приложена последователно и във всичките й измерения в отделните райони, бе постигнат устойчив напредък както по отношение участието на вярващите и техните приятели в живота на общността, така и по отношение на числения растеж, като някои райони отчитаха на няколко месеца приобщаването на стотици , а други – на десетки нови членове. Съществено важно за подобно развитие бе повишеното осъзнаване на духовния характер на това начинание, заедно с по-доброто разбиране на онези инструменти за взимане на решения, определени от основните характеристики на Плана.
Преди да сложим началото на настоящата поредица от глобални планове, насочени към единствената цел за напредъка на процеса на навлизане на групи, Бахайската общност премина през един етап на бързо, широко мащабно разрастване в много части по света – разрастване, което в крайна сметка не бе възможно да бъде поддържано. Следователно предизвикателството е не толкова да набъбнат редиците на Делото с нови привърженици, поне от населението с доказана възприемчивост, а във включването им в живота на общността и в издигането измежду тях на достатъчно хора, посветени на нейното по-нататъшно разрастване. Да се откликне на това предизвикателство беше от толкова съществено значение за бахаите по света, че ние го направихме основна характеристика на Четиригодишния план и призовахме националните духовни съвети да изразходват по-голямата част от своята енергия за създаването, под формата на школи за обучение, на институционални възможности за развитието на човешките ресурси. Отбелязахме също така, че все по-голям контингент вярващи ще имат нужда да се възползват от официална програма за обучаване, създадена, за да им даде познания и духовно проникновение, умения и способности, необходими за провеждането на дейности като служба, които да поддържат широко мащабното разрастване и укрепване.
Когато днес разглеждаме работата на онези райони, които се намират в стабилно състояние на растеж, забелязваме, че във всеки един от тях приятелите са продължили да укрепват процеса на школите, като същевременно са се учили как да мобилизират нарастващото ядро от активни поддръжници на Вярата, как да създадат ефикасна схема за координиране на техните усилия, как да вплитат техните индивидуални инициативи и колективни старания в ефективен модел за общи действия и да ползват анализа на съответстващата информация за планиране циклите в своите дейности. Видно е, че те са намерили начините за успоредно провеждане на работата по разширяване и укрепване – ключът към устойчиво развитие. Подобно свидетелство несъмнено ще вдъхнови всеки всеотдаен вярващ да запази решимостта си по установената пътека на систематично обучение.
Постиженията през тези години на удивителен успех не бяха ограничени единствено до онези райони, където бе съживена работата за широко мащабно разрастване и укрепване. Подходът, възприет по време на Четиригодишния план, последван от Дванадесетмесечния план и предишния Петгодишен план, спомогнаха за създаването на условия за това, вярващите да разпрострат своите усилия върху широк кръг от хора, включвайки ги в различните аспекти на живота в общността. Днес ясно се вижда ползата от десетилетния процес на изграждане на способности в тримата участници в глобалните планове. Навсякъде съществуваше нужда да се придобие разбиране за динамиката на развитието на човешки ресурси. Навсякъде приятелите трябваше да научат изискванията за стабилен растеж – насърчаването на систематични действия и избягването на увлечения, за свеждането на определени елементи на колективното вземане на решения до нивото на обикновения вярващ и създаването на общности с чувство за мисия, за насърчаване на всеобщото участие и спомагането в техните дейности на различни обществени сегменти, особено на децата и младежите – бъдещите поддръжници на Божието дело и строителите на Неговата цивилизация.
С така поставената твърда основа, главната мисъл в ума на всеки един вярващ трябва да бъде преподаването. Дали в личните си усилия те преподават на свои приятели в домашни сбирки, а после ги приобщават в основните дейности или използват самите тези дейности като основно средство за преподаване, дали като общност те първоначално се хвърлят в работата с деца и юноши в даден район или се насочват първо към по-възрастните поколения, дали в колективните си усилия посещават в екип цели семейства в рамките на интензивна кампания или периодично във времето се обаждат на интересуващи се от Вярата в техните домове – всичко това са решения, които могат да бъдат взети единствено според обстоятелствата и възможностите на приятелите, както и според естеството на обществената среда, с която те взаимодействат. Това, което всички трябва да признаят, независимо от обстоятелствата, е както крещящата нужда на едно човечество, което лишено от духовна подкрепа потъва все по-дълбоко в отчаяние, така и неотложния характер на отговорността за преподаване, поверена на всеки един от нас като членове на общността на Най-великото име.
Бахаулла е наредил на Своите последователи да преподават Делото. Хиляди и хиляди вече енергично прилагат постановките на Плана, за да се открият пред тях пътища за насочването на души към Океана на Неговото откровение. С надежда очакваме деня, когато преподаването ще е доминираща страст в живота на всеки вярващ и когато единството в общността ще е толкова силно, че да позволи на това разпалено състояние да се изрази в непрестанни действия в полето на служба. Това е пламенната ни надежда за вас и предмет на най-горещите ни молитви на Свещения праг.
Подпис: /Световен дом на справедливостта/